Потресаващата изповед на вече бившия футболист на „Сливен” Васил Велев, публикувана вчера и в „Седмица”, отекна и в националните медии. Срамът е не само за Лечков (той срам няма!), но и за Сливен.

Неполучени заплати и премии, мизерно съществувание на лютеница и банички – е било всекидневието на Велев. Мизерували са всички футболисти под безответния и смръщен взор на Императора. Какъв ти Император, едно провинциално парвеню, един шмекер се разпорежда с футбола в града ни, погазил елементарните норми на почтеност, но прогърмил ушите ни с огромните си уж грижи за футбола!

Йордан Лечков не е дал нито стотинка от себе си за стадиона, с който се хвали най-вече. В края на царското управление една далавера с министър Лучано му снесе като златна кокошка над 3 млн. лева за концесията. Де се е видяло държавата да плаща на концесионер!? Нещо повече – на няколко пъти общинският съвет също отпускаше големи суми за развитието на футбола в Сливен. А както вече неведнаж пишем, в абсолютно нарушение на Закон за конфликт на интереси, обслужващи общината и близки нему фирми наляха над 2 млн. лева във фирмата на сестра му Диана за реклама на стадиона. През същото време Васил Велев и колегите му ядат банички и лютеница и се чудят кой път да хванат.

В стремежа си да избягат от Лечков и да не видят повече очите му, някои футболисти, за разлика от Велев, който си търси правата, се отказаха от дължимите заплати и премии. Така на кяр е пак кметът – шмекер. Впрочем, всички средства за футбола със сигурност потъват в бездънните каси на двете „Империи”. Парите от трансферите на футболисти също отиват в джоба на Лечков. Маската падна и на всички става безпределно ясно каква е истинската същност на т.нар. Император.