2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
В държавата, в която живея в момента, хората живеят дълго и спокойно.
Близо до моето жилище има старчески дом. Прилича на кокетен хотел, разположен директно на реката Рейн. Наблюдавам възрастните хора вече 15 години. Разбира се, не са едни и същи. Един обаче съм запомнила. Отдалеч прилича на Пикасо. По него си сверявам часовника. Видя ли го на дигата със стегната крачка и да размахва ръце (т.е. да прави гимнастика), знам, че е 9:00 часа сутринта. Възрастта му на око е около 87 години. Никога не сменя упражненията си и ритъма на ходене. 15 години едно и също, в един и същи час.
Някой ще каже: ужас, да полудееш от монотонност! Аз пък казвам: блазе му! Как бих искала да чувам от близките си в България, че родителите им имат спокойствието и средствата да вършат едни и същи движения и да изглеждат така добре, както и преди 15 години. За съжаление в България възрастните хора са подложени на унизителен избор.
Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Много възрастни хора в България са принудени
да просят
Животът като дежа вю
Те са или принудени да просят безмълвно от децата си и да разчитат на милосърдието на съседите си, или пък се радват на неограничената свобода да излязат на улицата, с надеждата някой да се сети, че имат нужда от помощ. Често ми се случва да кръстосам поглед с някое благородно лице, което ми се усмихва. Отначало се чудя откъде го познавам и се упреквам, че не помня името. После разбирам, че усмивката е от непознат, който се надява да разбера положението му и да помогна. В тази сцена притеснените сме двама. Аз, която с неудобство давам няколко лева, и молещият за помощ, който пак ми се усмихва, като ми пожелава тихо, но искрено, нужното на всеки от нас: Господ да те пази! Дано, усмихвам се и аз, теб също!
Какъв срам и позор за една страна! Да изостави онези, които са участвали в развитието й, независимо как се оценява усилието им днес, които са създавали материални или духовни ценности (извинявам се за клиширания израз!) - да ги принуди да просят от деца и внуци или да се надяват, че някой ще се сети да им помогне... Цяло едно поколение (е, има и изключения, слава Богу!) е оставено мъчително да вегетира и да умира без достойнство.
Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Никой не знае какъв
ще е краят...
Между срама и достойнството
От политика не разбирам, партиите не ме интересуват. Много от моите познати, а и приятели, смениха по няколко пъти убежденията си. От това също не разбирам, но от нещо разбирам - от човещина. Побеснявам, когато слушам разкази на близки и далечни - за близки и далечни. Как, примерно, вдовицата на талантлив актьор от миналото няма пари да го изпрати човешки на последното му пътешествие. И още... Списъкът е дълъг, но едно обединява тези мъчителни истории: смиреният от възрастта срам, че си бил докаран до просия.
По дигата на Рейн и днес мина двойникът на Пикасо. Спокойното изражение на лицето му, изправената стойка и надеждата, че утре пак ще види реката ме правят меланхолична, но същевременно ми помагат да помечтая и да се помоля. Господи, дано някой ден всички ние, които сме в чакалнята ти, да можем така достойно да се разхождаме по живописните пътеки край реките ни, без да мислим откъде да вземем някоя банкнота за кисело мляко и хляб.
Автор: Ш. Карталева, Редактор: А. Андреев
10.01.2012 03:15
2. Таинствата на тибетската природа манастири и тибетска медицина.Съвременен Тибет.
3. Политически калейдоскоп.
4. Онлайн маркетинг
5. Online marceting
6. Психолог .Подбрна музика за лекуване на депресивни състояния.
7. Твърди/агресивниби по-меки диетилЗа дома.Цветята.Терасител
8. Регистрация в най-известният сайт в света !Супер добри печалби.