Длъжни сме да отбележим тези три години от управлението на ГЕРБ, тъй като 3 години са доста време. За 3 години, казват специалистите, ако вземеш едно шимпанзе от джунглата, може да го обучиш да върши толкова много неща, дори може да върши дейността на депутат. Животно да вземеш да го обучиш ще почне почти да пише и говори. Може да обърнеш страната и да направиш така, че хората да почувстват, че ти си на власт и искаш да направиш нещо добро за тях.

Трите години управление на ГЕРБ опровергаха едно невярно твърдение, което се шири сред хората, че по-добре богати хора да дойдели на власт, защото те нямало да крадат. Видя се, че богати хора, които дойдоха на власт в лицето на народни представители, министри, защото трябва да кажем ясно, че тези, които ни управляват са в голямата си част милионери, някои от тях може би милиардери, тяхното богатство не ги прави по-добри управници. Напротив! Те искат да станат още по-богати. Т.е. няма такава закономерност, че когато си богат и дойдеш на власт, автоматично ти ще бъдеш един добър управник, защото няма да крадеш повече. Ти си имаш достатъчно. Вярното е, че трябва да бъдеш честен, почтен да спазваш морално етични норми такива, каквито са нормите на православието. Трябва да си вярващ човек, спазващ божиите закони. Тогава и само тогава може да бъдеш добър управник. Богат, беден, средно богат, няма значение, ако ти си честен към народа си.

Към българския народ управляващите от ГЕРБ не бяха честни. Казвам го с болка и съжаление, защото моята позиция, моята роля е много по-драматична, отколкото на колегите от БСП. Те се заявиха за опозиция. За мен е много по-драматично да направя тази равносметка сега след три години, защото през2009 г. 1 678 000 гласуваха за ГЕРБ. Те дадоха правото на партия ГЕРБ да управлява чрез своя вот. През2009 г. партия АТАКА, в лицето на нейната парламентарна група, каза ние даваме нашата безкористна подкрепа на това правителство с надеждата, че то ще води България към един правилен път на национално развитие. Тази надежда имаше основание. Тази надежда беше стъпила на впечатлението, което ГЕРБ, или поне лидерът на ГЕРБ даваше до този момент. И никой не може да каже, че 1 600 000 българи са били наивници. Това са били хора, които са дали същата надежда. Те са казали този човек и неговите последователи ще управляват както трябва България, ще направят правилните неща, ще подобрят стандарта ни, ще дръпнат българското предприемачество, индустрия, селско стопанство, здравеопазването, училищата ще са в по-добро състояние. Всичко това хората са си го мислели, когато са отивали да гласуват.

Така че сега ако кажа – скъпи съратници и последователи, направихме грешка тогава, че подкрепихме ГЕРБ, и ще бъде вярно, и няма да бъде вярно. Ще бъде вярно, защото го гледаме от сегашната гледна точка. Сега е лесно да кажеш – ама вие май направихте грешка. Как да прецениш през2009 г., че г-н Борисов, лидер на ГЕРБ и министър-председател се заканва да развали договорите с ЧЕЗ, ЕВН, Е.ОН, нещо за което аз се боря от години, и след това той ще забрави своето обещание. Как да го предвидя това? Няма как! Аз приех на доверие, тук от тази трибуна съм казвал, че възлагам доверието си на този човек, защото той заявява решителност в доста посоки. Той беше заявил решителност в това да свали новините на турски език по Канал 1. Едни противозаконни новини, които дразнят милиони българи. Беше го казал и а да го направи, направи заден ход. Беше казал тези монополи чужди ЧЕЗ, ЕВН, Е.ОН ограбват България, печелят на наш гръб, монополисти са, нарушават договорите и аз се зарадвах. Викам – ето, човекът който накрая ще ги изгони от България и ще върне ЕРП-тата в български ръце. Уви! Както го каза, така го забрави.

Това беше същият човек, който даваше вид, че ще започне да работи българското правителство да си получи обезщетенията от Турция. Над 10 милиарда долара! Даваше такива надежди, даваше такова основание. Даваше основание, че България ще тръгне по един малко по-суверенен път на развитие, в който българският бизнес и селско стопанство ще дръпнат. Защото даваше такива заявки. По време на предизборната кампания повтаряше тези, които бяха тези на АТАКА. ако върнем архивите, ще видим, че е така. Е, добре, как да не възложиш надеждите си на такъв човек, който се съгласява, че патриотичното начало, националистическото начало не е нещо лошо, както до тогава се смяташе, а нещо, което трябва да се подкрепи.

Повярвахме му, така, както повярваха, пак ще повторя 1 678 000 българи.

Тази подкрепа, която я дадохме безкористно в продължение на две години като отговор получи нож в гърба. Тук ще направя едно може би емоционално, но вярно уточнение, че когато предадеш някой, който те е подкрепял безкористно, ти влизаш в такъв грях, за който няма начин да не си платиш. Кой е този партньор, който утре ще бъде политически поддръжник на ГЕРБ, след като знае, че това е партия, това е върхушка, която винаги може да те измами. Която може да ти разбие групата, която може да ти открадне парите, която може да ти направи интрига, такава, че да търпиш много големи щети. И то на този, който безкористно те е подкрепял! Коя е тази политическа партия, която утре ще отиде да се коалира с ГЕРБ? Нека да заяви желание някоя такава партия, да дойде и да й разкажа какво става, когато поддържаш ГЕРБ и какво получаваш в отговор. Получаваш удар в гърба.

Добре. Ние от АТАКА сме получавали много удари. Ние толкова рани носим, че една повече една по-малко няма значение за нас. Имат значение обаче пропилените години. Имат значение човешките съдби, българските човешки съдби, с които си играем тук в този парламент. Още 3 години, още 4 години. Айде още един мандат, в който нищо не се случва. Още един мандат, в който стандартът не се повишава, а се понижава. Още 4 години, в които ме срещат хора и ми казват – намери ми някаква работа, дори да е портиер. Хора с образование, с квалификация, интелигентни хора от българската интелигенция. И това тук го казах няколко пъти през тези три години от тази трибуна. Няколко пъти подред го казвах доброжелателно, колегиално. Колеги от ГЕРБ, казвах, вземете се в ръце, разберете, че откъснете ли се от интереса на народа, затворите ли се в себе си, загледате ли се в пъпа си, започнете ли лобистки игри, ще се сринете, както НДСВ. Казвах ли го тук?! Казвах го. Има го в стенограмите. Нека да го извадим. От 2009 досега поне 5-6 пъти съм го напомнял. Поне 5-6 пъти съм се обръщал към министър-председателя Борисов – г-н Борисов, ако искате да направите нещо полезно за България, върнете златодобива в български ръце, махнете тези договори, които са ужасни, които са ощетяващи България. върнете ЕРП-тата в български ръце. Направете нещо да дръпне селското стопанство. Обещавахте го още повече. Държавата щяла да поеме акцизите на селските стопани. Не стана! Щяхте да въвеждате единна система та събираемостта да бъде по-добра, НАП, митници. Е, три години не стигнаха да се направи единна система. Това означава, че няма желание, няма воля. Когато няма воля за напредък, нищо не може да помогне. И беше съвсем логично, беше съвсем обяснимо и съвсем принципно в един момент АТАКА да каже – съжаляваме, нашата подкрепа се сблъска със стена. Съжаляваме, ние не можем да си обясним защо български депутати, носещи български имена, с български сърца отказват да приемат един ден, в който да почетем геноцида над християнските мъченици – българите под османско робство. Защо?! Каква причина може да те накара да отхвърлиш това? Каква причина може да те накара да не искаш да признаеш жертвите на собствения си народ?! За мен няма обяснение. Е, неформалното обяснение, кулоарното обяснение е, че щял да се разсърди турският посланик.

Ние много съжаляваме, но наистина не можем да подкрепяме, ние сме български патриоти и националисти, които винаги са гледали положително на всеки, който иска да направи добро за България. Но когато виждаме, че няма никаква надежда, когато виждаме, че турският посланик е по-важен за това правителство, отколкото българският национален интерес, отколкото интереса на 600-800 хиляди наследници на тракийски бежанци, на македонски, на добруджански, когато виждаме това, няма как да продължим с подкрепата си.

Ако бяхме продължили да подкрепяме ГЕРБ, сега щяхме да се радваме на парламентарна група в пълен състав, на партийна субсидия в пълен мащаб, на липса на всякакви неприятности. Нямаше да има проверки от НАП срещу всеки един от нас, нямаше да има прокурорски проверки срещу мен и моите колеги. Но ние не можем да направим това, защото българският патриот за печена кокошка не се продава. Така е казано от времето на нашите възрожденци, така е днес. Единственото, което може да направите, за да се поправите, драги депутати от ГЕРБ, е да се върнете към своята клетва, която дадохте тук2009 г. – във всички свои действия да се ръководя само и единствено от интересите на българския народ. Спазвате ли това кратко, но огромно по значение изречение, нищо друго не е нужно.

Благодаря ви за вниманието!

Да живее България!

Изказване на Волен Сидеров от трибуната на парламента по повод 3 г. управление на ГЕРБ