Едно от най-лесните неща в България е да завършиш висше образование. Преподаване, учене, изпити често минават транзит. Висшето образование е социален критерий някъде до Втората световна война. Дотогава дипломата за висше образование рязко разграничава една прослойка от друга, не само като знания, но и като поведение, обноски, дори облекло.

Един от големите проблеми на българския преход е масовото, безконтролно и нискокачествено висше образование. Висшето образование стана широко достъпно и, разбира се, като всяко масово нещо загуби качеството си, започна да се превръща в конфекция. Днес изразът „куцо, кьораво и сакато завърши висше” е навлязъл дълбоко във всекидневната реч. Образователната ни система е проядена от прекален либерализъм.

Всеки втори квартален идиот вече е с диплома в джоба.

Да не говорим за друго уродливо явление – дипломи се купуват и фалшифицират. Примерът с Калина Илиева е показателен. Колко още анонимни герои са проникнали в държавната администрация можем само да гадаем?

Истината е, че на срещите между българските и европейските им колеги в структурите на ЕС на всяко едно ниво и във всяка една сфера понякога ясно личат разликите в знания, подготовка, обноски, култура, възпитание, външен вид. Това е и една от причините по всички параграфи да сме на опашката в съюза.

В този контекст решението на управляващите за уволнение на всички служителите в агенция „Митници”, които са със средно образование, изглежда неадекватно. Или най-малкото без смислена аргументация.

Висшето образование вече не е достатъчен критерий за назначение или уволнение.

Това е безмилостният извод за днешната реалност.

Реформата, започната от финансовото министерство, е и морално недъгава  – какво ще прави човек от системата, на когото остават няколко години до пенсия? Може пък някой циник да каже, че така или иначе бездомните кучета вече ядат наред. При всички случаи повечето уволнени поради образователна непригодност ще прекарат по няколко месеца на трудовата борса, за което пари пак трябва да дойдат от същата финансова институция. А за обучението на нови „висши” попълнения ще отидат допълнителни финансови средства. Много е вероятно при такова масирано уволнение системата да забуксува и някой да лови риба в мътната вода.

Реформи – структурни и кадрови, са отчайващо нужни във всеки сектор на обществото, но трябва да се правят по разумен начин. Иначе цялата ситуация с митническата метла напомня на филма „Да обичаш на инат”. Какви са тия балами, дето не са си уредили по една диплома, а искат да работят в митниците? Може пък баламите да са последното нещо на което се крепи разклатената ни из основи държава.

Автор: Калоян Методиев

в. Преса