Единн от най-незабележимите министри в правителството на ГЕРБ – Ивайло Московски, е на път да ликвидира окончателно БДЖ, след като от телевизионния екран личи, че е безсилен и сам не може да повярва дори на междуметията и предлозите в думите си, когато говори за железници.

Пред камерите на Нова ТВ той демонстративно се качи в един от Сименсите на Николай Василев от София до Перник, където даде поредното безсмислено интервю за депутатката калина Крумова и за водещия Христо Калоферов, които заместват титуляра Евгений Генчев. Министърът за пореден път обеща, че до три години всичко в БДЖ ще върви по мед и масло – нови вагони, нови релси, по които щяло на места да се развива скорост от 140 км/ч, което е дори повече от разрешеното по магистралите. Московски обаче не си дава сметка, че допуска абсолютно същите грешки на своите предшественици, може би подведен от съветниците си в кабинета. След втората или третата година от управлението си обещаваха, че до няколко години железниците ще цъфнат и ще вържат.

 

Това така и не случи. Най-пресните новини днес по същия начин се свързват с кокошкарски, но масови кражби на гориво от локомотивите, както и с вечно готовите за стачки служители на БДЖ, сред които и хора, които редовно ходят с туби и маркучи на работа. Водещият Калоферов в края на интервюто, къде на шега, къде сериозно отбеляза, че за 30 минути до Перник седалката му в Сименса не е кой знае колко удобно и се е схванал. Явно бившият парламентарен репортер отдавна не се е качвал във влак и не е опитвал от „лукса” на влака София-Варна, който си има германски вагони със седалки за деца.

 

За тях бившият транспортен министър Петър Мутафчиев, сега депутат от Коалиция за България, похарчи 100 млн. лв. и отказа още хиляди пътници заради некомфорта, който създават. В Германия подобни вагони се използват за пътуване на къси разстояния за час и половина в най-лошия случай, докато у нас те се експлоатират за кошмарни круизи за 8 часа. Отдавна плахо се говори и за раздутия щат на БДЖ и за нуждата от спешни съкращения. Двамата кондуктори според специалисти са излишни, а длъжността директор на влака звучи също толкова абсурдно като заглавието на песента „Директор на водопад” на Милена Славова. Мръсотията и заяждащите през лятото прозорци пък са допълнителен бонус за шепата останали пътници, които пълнят влаковете единствено по време на празници или в отпускарския сезон. От бюджета си БДЖ дава 17 млн. лв. годишно на МВР, за да охранява композициите. В рамките на три дена двамата служители на реда във влака София-Варна и Варна-София не минаха нито веднъж, за да проверят дали всичко е наред в купетата. Функцията на дебелите униформени, които едва се разминават с пътниците по коридорите, когато благоволят да се разходят, са като на Шишо Бакшишо, който Краси Радков играе с реквизит в „Шоуто на Слави”.

 

Пияни и спящи на няколко седалки мъже и жени са напълно необезпокоявани от ченгетата и се ширят като у дома си и дори често оставят неприятни следи от повръщане, сравнимо само със силата на бахчисарайския фонтан. За цялата помия и за влаковете, които са достойни за сцена на хорър филми или за ленти, пресъздаващи еврейските екскурзии към холокоста, българинът си плаща по 50 лв. на година, независимо дали е пътувал или не. Общият бюджет на БДЖ за 365 дена пък е 400 млн. лв., който само държавата отпуска и взима от данъците ни. Отделно всеки пътник плаща златното билетче, за което пътниците се шегуват, че цената е право пропорционална на безкрайните часове лашкане в мизерните вагони. Според икономиста Владимир Каролев е крайно време да бъде направена животоспасяващата приватизация на железниците, за да не бъдат вечно на загуба. Идеята на финансистът е разумна, стига обаче отдаването на гигантското за нашите мащаби предприятие да бъде направено по правилата, тъй като от години БДЖ е заприличало на набръчкана секс кукла, с която всеки си играе и цеди максималното от нея.

 

Московски е поредният министър, който обещава да оправи железниците, но след три години, когато не се знае нито дали ще има ГЕРБ, нито дали той ще е министър в следващото правителство. Гузните клетви на министъра приличат по-скоро на плах опит да бъде налята още малко вода в задаващия се водопад от предизборни обещания за парламентарния вот догодина и да бъде направена застраховка, ако партията на Борисов не е на власт с вечното „Не стана, но ние казахме, че ще го направим, ако ни бяхте дали още един мандат”. Една и съща песен, която вече 23 години се върти като звук от развален грамофон в ушите на българина, който отново ще чака влака за Мусала.

http://faktor.bg/obshtestvo/petak-13/1737-ministar-pod-prikritie-uskoryava-smartta-na-seks-kuklata-bdzh.html