Лечков не е велик играч като Марадона, но го засенчва по арогантност и себичност. Кой знае защо, тук подобен шеривски стил е на почит

“Извинявам се на Аржентина, на майка си и на всички жени по света за грозните думи и жестове. Зная, че ще ми простят. Аз може да съм черен или бял, но никога сив!”, каза Диего Марадона през ноември 2009, когато за първи път в живота си се сблъска с масовото неодобрение на нацията.

Поводът наглед бе съвсем безобиден. Крясъците “Хайде сега да ми го лапате!”, лудешкият танц на триумфа и несръчният опит за предно кълбо на игрището в Уругвай на ликуващия в сълзи на облекчение Дон Диего би трябвало да умилят Аржентина – нейното лишо дете все пак успя да класира националния отбор за Мондиал 2010. Овациите за Марадона обаче бяха заменени с освирквания. А когато миналото лято легендарният №10 бе уволнен като селекционер, над 70% от феновете аплодираха решението на аржентинската футболна федерация.

Да те хванат на два пъти с дрога, когато си на върха на славата, да те изхвърлят от футбола заради провокиране на брутален масов бой на терена и дори да теарестуват заради стрелба с бушка по папараци, укриване на данъци и отказ да плащаш издръжката на детето си – всички тези арогантни прояви съсипаха живота и кариерата на Марадона, но го превърнаха в най-обичания футболист по света и в жива емблема на бунтарския и непримирим дух.

Да обречеш на провал собствения си живот може и да извика симпатии и съжаление, но когато от грешките ти страдат невинни, бунтарят неусетно се превръща в злодей.

Подобно на Диего Mарадона и една наша футболна легенда – Йордан Лечков, също изпитва всевъзможни чувства към най-различни хора, но сред тях уважението не е на предни позоции. В последните 2 години героят от САЩ’94 успя дазабърка името си във всевъзможни политически, спортни и магистратски скандали.

Импулсивните ходове на Йордан Лечков, гарнирани с нежеланието му да води разумен диалог и да прави ако не крачка назад, то поне встрани, нанесоха непоправими щети и на българския футбол.

Не е тайна, че именно Лечков като вицепрезидент на БФС изгони Димитър Бербатов от националния отбор. Конфликтът стартира през есента на 2008 г. след нулевото равенство на България със световния шампион на Италия на стадион “Васил Левски”. Тогава Лечков разкритикува персонално Бербатов, че симулира дейност на терена и че си пести силите за “Манчестър Юнайтед”. Опитът на Бербатов за помирение не смекчи Лечков, а даже напротив – направи го по-агресивен.

“Каква среща иска Бербатов с мен? Той да не Анджелина Джоли, че да си уреждам среща с него? Така, както изпълнява заповедите на Сър Алекс, така ще слуша и мен. Аз също съм му началник”, демонстрира превъзходство Лечков. В крайна сметка Димитър Бербатов напусна националния отбор. Грозни думи по свой адрес от устата на стремящия се винаги да е победител плешивец чуха и бившите му треньори от националния отбор Димитър Пенев и Христо Бонев-Зума. А точно преди старта на футболния сезон и европейските турнири, Лечков дори извърши престъпление по служба, за да наложи волята си – замрази финансовите дела на ЦСКА и спря картотеките на нови футболисти.

Използвайки факта, че президента на БФС Борислав Михайлов е в отпуск, първият му заместник започна да управлява с решения, взети все в интерес на неговия личен бизнес – пренасочи плащания на ЦСКА към НАП за към своя отбор “Сливен” и чрез факс от името на БФС настоя кипърският отбор “Анортозис” да преведе в банкова сметка на футболния съюз транферната сума от 400 000 евро, която следва да плати на ЦСКА за футболиста Маркиньос. Когато кипърците обявиха, че това е незаконно, Лечков просто отказа да изпрати документите за картотеката на футболиста в Кипър.

Скараният с правния мир полузащитник дори не осъзнава, че е извършил криминално престъпление. Лечков действително имаше да получава пари от ЦСКА, а задължението няма как да не бъде платено, по простата прияина, че в такъв случай рано или късно лицензът на софиския футболен грант ще бъде отнет. В този казус обаче сливналията просто демонстрира прословутия си инат, ръководен от максимата “никога не падам по гръб”, гарнирана с вътрешното убеждение, че поведението му няма да бъде санкционирано.

“Не случайно съм вицепрезидент на БФС. От ЦСКА да престанат да ме дразнят, защото Борислав Михайлов пак ще излезе в отпуск и тогава аз ще съм президент. Съвсем сериозно го казвам. От ЦСКА не са ми на нивото, нискоквалифицирани кадри са”. Типично “футболно” чувство за хумор, което, кой знае защо, у нас е на почит. Подобен е и стилът на изразяване на Христо Порточанов, често такива изказвания прави и каварненския кмет – хеви метъл Цонко Цонев, че и Христо Стоичков.

Заради своята безпардонтност иарогантност Йордан Лечков така и не успя да развие до край огрония си футболен потенциал. По-техничен и креативен дори от Красимир Балъков, Лечков бързо бе забелязан от европвйските мениджъри и през 1992 г., след само един сезон в ЦСКА той замина за немския “Хамбургер”. Лечков се задържа учудващо дълго, предвид сложния си характер, в Германия – цели 4 години. От Бундес лигата си тръгна след скандал, но не потърси вина в себе си, а в своята гениалност – немците го намразили заради гола му, с който България сензационно елиминира Германия на четвърт финал на САЩ’94. Престоят му в “Олимпик” (Марсилия) също бе краткотраен, но не заради липсата на качества на Лечков, а заради неговия публичен скандал с треньора. Конфликтният сливналия претърпя фиаско и в Турция – той просто напусна отбора си “Бешикташ” самоволно и заради това бе осъден да възстанови 400 000 долара. Лечков приключи кариерата си в ЦСКА, но от Борисовата градина си тръгна в нощта на собствения си интерес. Тогава плеймейкърът се обиди на треньора Луиджи Симони и се прибра в Сливен, макар собственикът на ЦСКА Васил Божков да му плащаше 60 000 долара месечно.

Шерифският стил на управление “Йордан Лечков” се наложи през последните години в България, но за съжаление се оказа даже по-вреден от лицемерно-консенсусния. Дипломацията ала Софиянски може и да не отразява много възвишени позиции, но поне запазва относителния мир и не води след себе си опустошителен “организиран хаос”. Ако самонадеяни скандалджии като Лечков станат пример за подражание на още кметове и футболни шефове, нито Бойко Борисов, нито даже Господ Бог би смогнал да оправи бакиите, които ще настанат.

Със съкращения от сп. “Биограф”

Автор: Димитър Златков