| Вероника Георгиева

Социалният министър Тотю Младенов си стиска носа след като разказа поредните истини от трибуната на парламента. Снимка: ИВАН СТОИМЕНОВ

След като от 1 септември миналата година добавките към вдовишките пенсии се вдигна от 20 на 26,5% властта изчисли, че за цялата 2011 г. средният месечен размер на парите за старост на един човек се е повишил с 1,1 в сравнение с 2010 г. Сметнаха и друго – средната пенсия през миналата година е била 266,63 лв. Какво излиза? Ами че пенсиите са се вдигнали с около 2,70 лв. Това са точно 300 грама качествени кремвирши.

С тези данни обаче нито премиерът, нито Дянков ще се похвалят. Защото не са за хвалба. Не случайно при навършване на три години от обявяването на резултатите от парламентарния вот през 2009 г, основните критики, които се посипаха върху управляващите бяха тъкмо заради бедността и високата безработица. Към етикета „магистрално правителство“, което кабинетът сам си измисли, сега опозицията се стреми да му прикачи още един – „правителство на мизерията“. Нападнаха ги сини, червени и хората на Доган. Видя се, че властта няма аргументи, а социалният министър Тотю Младенов се изгуби в прахоляка, вдиган от грандиозното строителство и лютата битка с престъпността, която пълни емисиите на телевизиите. Той вече нито се оправдава, нито се защитава, а героично носи кръста си на безгласна буква.

Ако правителството пък реши да се оплаче, че 4 583 нови пенсионери са се появили на хоризонта през 2011 г. и общият им брой е 2 198 857, трябва да каже какво направи за да се подмлади нацията. Нищо. Всеки ден четем за елитни випуски от гимназии или за най-добрите ни деца от олимпиадите, които като ята отлитат на Запад, към „по-топлите и по-уютни държави“. В средата на 2012 г. премиерът се сети да си затопля отношенията с БАН, но младите учени бягат, защото при заплата от 300 лв. тези затоплени отношения не ги топлят. Всичко това е атестат за работата на министрите.

Всеки ден четем и за друго – как деца от домове, които са от малцинствата и са в риск, са оставени да крадат, да проституират, да се боцкат с хероин и да умират. Непрекъснато правят някакви програми за социално включване (на хартия) и непрекъснато на практика изключват тези хора от обществения живот.

Ромите са само пръстчета за гласуване по време на вота. Оценени са от политиците на 10, 20 или най-много 50 лева. Толкова!

През миналата година по закона за закрила на детето са усвоени 8 773 000 лв. Разделено на 12 месеца, това прави грубо по 731 000 лв на месец. Тези пари не са малко, ако се харчат ефективно. Атестация за лошото им разходване е фактът, че случаите на заразени деца със СПИН от един софийски дом в „Надежда“ бяха уловени от общински съветник от левицата и голяма част от работата на властите беше свършена от медиите.

Показателно е, че докато опозицията в парламента критикуваше властта, а Волен Сидеров си посипваше главата с пепел, че ги е подкрепял, от ГЕРБ не успяха да обяснят смислено какво точно свършиха досега, кои са техните успехи. За да обере луфта, шефът на мнозинството в Народното събрание Красимир Велчев измести фокуса с новината, че ще пишат закони за лобизма и за корупцията. Такива закони се пишат в началото, а не в края на мандата. Освен това кой реже клона, на който седи?

Вече никой не си спомня какво точно ни обеща ГЕРБ през 2009 г. Волен Сидеров дори се оплака, че програмата била виртуална, изчезнала от нета и сега не можели да сравнят обещано и изпълнено.
ГЕРБ май не обещаха нищо конкретно. На един много ранен етап се бяха засилили да записват конкретни параметри в проект на управленска програма, които ще гонят, но после забърсаха всичко и най-общо обясниха, че ще са като другите, но по-честни. Самият Борисов много много не ходеше по регионите да обещава, защото се направи на болен и май през цялата кампания си лекува едно сухожилие. Тогава Симеон Дянков стоеше екзотично със CV-то, което размяташе като висш кадър на Световната банка. А Искра Фидосова шокира българите с позицията, на която се намести, като на два стола.

Белег на това правителство е, че то не действа по план. А и плановете, които приема, не си ги спазва. Затова то става все по-лесна мишена за критика от опонентите. Сред управляващите в момента има лека паника от тази перспектива. Ето защо може да се очаква спешно прегрупиране на редиците. В парламента затегнаха дисциплината и като най-голям коз пуснаха имена, които няма да се класират в кандидатските листи за следващи избори. Предстои стягане на редиците и сред министрите. Защото освен че в момента те правят добро впечатление, май нищо друго на вършат. Транспортният Ивайло Московски например потъна в забрава. Най-много да се яви като статист на някое рязане на ленти. За спортния няма смисъл да говорим, той „отсъства“ цял мандат. Но и екоминистърката Нона Караджова, която води доста тежко министерство, не произвежда положителни новини. Дори при приемането на важния закон за отпадъците в парламента прати заместничката си Евдокия Манева да го защитава.

Свръхизявите на здравната „тежка артилерия“ Десислава Атанасова са в другата крайност. Тя, подобно на президента, произвежда бисери. От подобно перпетууммобиле едва ли може да се направи успешен пиар. Атанасова е като едно лекарство за ГЕРБ, което той реши да изпие, а ефектът ще стане ясен около изборите.

Все някога ще я попитат – с увеличената пенсия от 2,70 лв колко ли хапчета може да си купи един пенсионер. Може би само едно – хапче за проглеждане.